Ще си остана
Ще ти простя измамата лукава,
но този фарс да продължа
не мога.
Съдбата си приемам я такава,
каквато ми е дадена
от Бога.
И повече лъжа не ще опари
душата ми,
наивно доверчива.
Не ми са нужни спирки, нито гари.
Така ще е,
догдето бъда жива.
Ще си оближа раната кървяща
като вълчица,
тежко наранена.
Ще си остана аз Снежанка спяща,
от своя чакан принц
несъживена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Славка Любенова Все права защищены