7 апр. 2011 г., 20:49

Ще си остана

607 0 0

 

 

       Ще ти простя измамата лукава,

       но този фарс да продължа

       не мога.

       Съдбата си приемам я такава,

       каквато ми е дадена

       от Бога.

 

       И повече лъжа не ще опари

       душата ми,

       наивно доверчива.

       Не ми са нужни спирки, нито гари.

       Така ще е,

       догдето бъда жива.

 

       Ще си оближа раната кървяща

       като вълчица,

       тежко наранена.

       Ще си остана аз Снежанка спяща,

       от своя чакан принц

       несъживена.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....