Ще си остана
Ще ти простя измамата лукава,
но този фарс да продължа
не мога.
Съдбата си приемам я такава,
каквато ми е дадена
от Бога.
И повече лъжа не ще опари
душата ми,
наивно доверчива.
Не ми са нужни спирки, нито гари.
Така ще е,
догдето бъда жива.
Ще си оближа раната кървяща
като вълчица,
тежко наранена.
Ще си остана аз Снежанка спяща,
от своя чакан принц
несъживена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени