Apr 7, 2011, 8:49 PM

Ще си остана

  Poetry » Other
606 0 0

 

 

       Ще ти простя измамата лукава,

       но този фарс да продължа

       не мога.

       Съдбата си приемам я такава,

       каквато ми е дадена

       от Бога.

 

       И повече лъжа не ще опари

       душата ми,

       наивно доверчива.

       Не ми са нужни спирки, нито гари.

       Така ще е,

       догдето бъда жива.

 

       Ще си оближа раната кървяща

       като вълчица,

       тежко наранена.

       Ще си остана аз Снежанка спяща,

       от своя чакан принц

       несъживена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...