28 дек. 2024 г., 09:17

Ще скоча!

417 1 1

"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни,
образувани от действията нечовечни.
В себе златна нишка открих,
в нея всички чувства скрих,
помислих..
"Ще скоча!" - сигурна вече бях,
не мога да побирам човешкия грях,
мене от падението не бе ме страх,
погледнах надолу
и с блага усмивка
створих моята последна нишка -
нишката на вече предадена душа,
нишката на пошлостта,
на трагичността.
Съединих я с тази на чувствеността,
хвърлих всичко в синята вода,
край на тази ужасна беда.
Отърсих се, избягах от греховния мост...
"Ще скоча!" - за последен път прошепнах
и напред полетях,
с вече цветни нови крила,
отърсих се от ужасяващата сила
на греховността...
Красив е пътят,
далеч от кървавото езеро
и от моя вечен мост на изгнания,
животът пълен е с изпитания.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Компанска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...