4 янв. 2017 г., 18:11

Ще скъсам

714 0 1

Ще скъсам лист от календара на стената,

приятели ще търся ровейки в старият тефтер.

В албума Аз ще гледам дълго в нас децата,

сърцето трепва за отишлият си от този свят авер.

Ще търся Аз игрите, нощите безсънни,

когато всичко в душите ни вървеше хей така.

Годините светлееха в сърцата ни бездънни,

умора трудности но никой не плака.

Ще срещам Аз косите побелели,

бръчките надрали нашите лица.

Сърцата и душите сигурно са помъдрели?

И греят в тях младежките слънца.

В.Й. 04.01.2017г

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Важно е да запазиш младежкия дух, Васко, а ти очевидно го носиш в себе си. Поздравления за стиха!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...