Ще те чакам...
Виолетово огледало, над черна нощ, отрази заспало тяло в нежни обременености...
Ще те чакам с кана лед, разсипана по мойто тяло.
Със звуци нежни като пролетна роса.
Ще те чакам като умрял от мразовито бяло.
Досети се! Аз съм там и пея песента…
Ще те чакам с палитра от ярки цветове.
Със сянката, която тебе затъмни.
Ще умирам чакащ твойте дарове.
Досети се! Съживи ме и в мене ти пламни…
Освети ми таз сянка... аз те чакам.
Приказката, наша, припомни си - ...