Feb 21, 2009, 9:06 AM

Ще те чакам...

  Poetry
1.4K 0 1

Ще те чакам...

Виолетово огледало, над черна нощ, отрази заспало тяло в нежни обременености...

 

Ще те чакам с кана лед, разсипана по мойто тяло.

Със звуци нежни като пролетна роса.

Ще те чакам като умрял от мразовито бяло.

Досети се! Аз съм там и пея песента…

 

Ще те чакам с палитра от ярки цветове.

Със сянката, която тебе затъмни.

Ще умирам чакащ твойте дарове.

Досети се! Съживи ме и в мене ти пламни…

 

Освети ми таз сянка... аз те чакам.

Приказката, наша, припомни си -

Целуни ме, събуди ме... аз те чакам.

Кана лед те чака, разсипана по мойто тяло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Някаква сладка тръпка минава по тялото, докато чета това... Страхотно е

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...