Ще те чакам...
Ще те чакам...
Виолетово огледало, над черна нощ, отрази заспало тяло в нежни обременености...
Ще те чакам с кана лед, разсипана по мойто тяло.
Със звуци нежни като пролетна роса.
Ще те чакам като умрял от мразовито бяло.
Досети се! Аз съм там и пея песента…
Ще те чакам с палитра от ярки цветове.
Със сянката, която тебе затъмни.
Ще умирам чакащ твойте дарове.
Досети се! Съживи ме и в мене ти пламни…
Освети ми таз сянка... аз те чакам.
Приказката, наша, припомни си -
Целуни ме, събуди ме... аз те чакам.
Кана лед те чака, разсипана по мойто тяло!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Ангелов Всички права запазени