4 нояб. 2008 г., 09:41

Ще те намеря

1.1K 0 20
Очите ти са котешко зелени,
а устните - разцъфнал розов цвят...
Не си ли сътворена ти за мен
в този сив, така безличен свят?...

Усмивката ти - пясъчна дантела…
Гласа ти е копринено звънлив…
Спокойствие е общата постеля,
сънят ни да е приказно красив…

Самата звездна фея сякаш мога
с очите да прегръщам всеки ден.
Сърцето ми изгаря в бесен огън,
а от любов аз цял съм овъглен…

Кипи живота. Лодка в него - плувам
да търся теб – брега си, пристан вечен.
Уверен съм, ти нейде съществуваш,
а аз за теб от Бога съм наречен.

Открия ли те, няма да оставя
да се докосне друг до красотата!
Дори до бездиханност да измаря,
предначертан е пътя от съдбата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...