Nov 4, 2008, 9:41 AM

Ще те намеря

  Poetry » Other
1.1K 0 20
Очите ти са котешко зелени,
а устните - разцъфнал розов цвят...
Не си ли сътворена ти за мен
в този сив, така безличен свят?...

Усмивката ти - пясъчна дантела…
Гласа ти е копринено звънлив…
Спокойствие е общата постеля,
сънят ни да е приказно красив…

Самата звездна фея сякаш мога
с очите да прегръщам всеки ден.
Сърцето ми изгаря в бесен огън,
а от любов аз цял съм овъглен…

Кипи живота. Лодка в него - плувам
да търся теб – брега си, пристан вечен.
Уверен съм, ти нейде съществуваш,
а аз за теб от Бога съм наречен.

Открия ли те, няма да оставя
да се докосне друг до красотата!
Дори до бездиханност да измаря,
предначертан е пътя от съдбата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...