Ще те намеря
а устните - разцъфнал розов цвят...
Не си ли сътворена ти за мен
в този сив, така безличен свят?...
Усмивката ти - пясъчна дантела…
Гласа ти е копринено звънлив…
Спокойствие е общата постеля,
сънят ни да е приказно красив…
Самата звездна фея сякаш мога
с очите да прегръщам всеки ден.
Сърцето ми изгаря в бесен огън,
а от любов аз цял съм овъглен…
Кипи живота. Лодка в него - плувам
да търся теб – брега си, пристан вечен.
Уверен съм, ти нейде съществуваш,
а аз за теб от Бога съм наречен.
Открия ли те, няма да оставя
да се докосне друг до красотата!
Дори до бездиханност да измаря,
предначертан е пътя от съдбата!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Скоро те открих, но твоята поезия ми харесва!