26 мая 2017 г., 00:48

Ще те обичам!

874 8 7

Ще те обичам!
(c'est la vie)

 

Помислих и реших. Ще те обичам!
Аз всичките си чувства ги убих,
на себе си, отдавна не приличам,
но ти пък ме откри във своя стих.

Видя ме във нервираната дреха,
прочете ми душата и намери
останалите части от сърцето,
и някак ги заши, за да живея...

Копринено докосваш. Като полъх.
Гласът ти е небрежно кадифе,
изпивам те в уискито със кола,
преглъщам те със сутрешно кафе...

Целувай ме от лудост. Безутешно.
Когато ще се любим, ме побъркай!
Ще бъда най-любимата ти грешка,
ти влюбена си в безнадежден случай...

Така стоят нещата – c'est la vie!
Намираш ме, когато се събличам,
сега съм гол, и вече не боли,
ти мен избра, аз – теб! Ще те обичам!...

 

 

Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
17.05.2017г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...