Ще те пия докрая
Ще те пия докрая
В кръчмата помня, видях те:
прекрасна, пияна може би,
на маса зелена покер играхте,
а в очите ти - вино, лъстиво лежи.
Вкусвах те сластно с очи
(мъжкото в мен победи)
И сред гърдите ти, чудно задряма
оня мирис на смола във коси...
разголена, дива - ти нямаше срама...
искрите в зеницата тъмна - без страх
угасиха светлината оскъдна, с’ замах
съблече душата си знойна и гола,
Вакханке пияна, в дантела на кола…
сред кръчмата с мирис на скоч и на грях
(дрънна китара в песен за циганка стара)
Блуднице, лудо за теб закопнях...
мъглата те жадно обви - от цигарите дим -
с похот отсреща намигаше мим...
и имах те, имах те цяла, до болка, до Твоето вътре
ти цяла в мен бе се изляла, и днеска и утре...
до полуда копнея те - натежала от страст..!
... и луд те понесох към нас...
изпих те, изпих те до края...
и в себе извиках... “Майната му на Рая!”
Р. Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
