25 сент. 2013 г., 16:49

Ще те помня 

  Поэзия » Любовная
839 1 7

   Ще те помня...

 

Надвесени над мен, текат косите ù.

Ручеи бадемов аромат.

Вдъхнати, изтичат през гърдите

с уханен стон, оставящ Цвят.

 

На пръстите ми, четчиците тънки

лепят жарава по девичата снага;

рисуват, пресъздават всяка гънка...

Платното Вечност е в едно Сега.

 

Приласкай ме, угаси ме, Мила моя!

Обгръщай ме с желания покров,

с емайла млечен на хладеещата кожа,

а аз ще сгрявам плахата любов;

 

и нейде по средата нека срещнем

душите си, пропити от нега.

Владетели на тленните вълшебства,

ще Бъдем, ще живеем за мига.

 

Кълна се, ще те помня все такава:

Магията в най–първия ни ден;

Винаги жадувана награда,

ще бъдеш Неизменната до мен!

 

Кълна се, ще те помня пак такава:

В Старицата с усмивка на уста,

която при настъпилата зима

в очите си спасява пролетта!

 

Пред дивното ми, лумнало огнище

(аз зная, ще изтлее младостта),

кълна се, че и в Края – Теб ще помни

последната искрица в пепелта!

 

© Людмил Нешев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубаво стихо, Нешев! Въздейства! Поздрави!
    Оценявам го!
  • Докосна и мен!!!
    Поздрави!!!
  • Прекрасно!
  • Благодаря, Таня! Елина, добре дошла за първи път на страниците ми!
    Краси, не мога да се отърва от чувството, че отнякъде съм "краднал" несъзнателно, точно този израз, който визираш. Благодаря, приятел!
  • в очите си спасява пролетта!
    Знаменито!!!
  • Чудесно стихотворение!Моите поздравления!
  • На подобна клетвена отдаденост би откликнало всяко женско сърце! Стихотворение, което вълнува!
Предложения
: ??:??