Ще те помня
Ще те помня...
Надвесени над мен, текат косите ù.
Ручеи бадемов аромат.
Вдъхнати, изтичат през гърдите
с уханен стон, оставящ Цвят.
На пръстите ми, четчиците тънки
лепят жарава по девичата снага;
рисуват, пресъздават всяка гънка...
Платното Вечност е в едно Сега.
Приласкай ме, угаси ме, Мила моя!
Обгръщай ме с желания покров,
с емайла млечен на хладеещата кожа,
а аз ще сгрявам плахата любов;
и нейде по средата нека срещнем
душите си, пропити от нега.
Владетели на тленните вълшебства,
ще Бъдем, ще живеем за мига.
Кълна се, ще те помня все такава:
Магията в най–първия ни ден;
Винаги жадувана награда,
ще бъдеш Неизменната до мен!
Кълна се, ще те помня пак такава:
В Старицата с усмивка на уста,
която при настъпилата зима
в очите си спасява пролетта!
Пред дивното ми, лумнало огнище
(аз зная, ще изтлее младостта),
кълна се, че и в Края – Теб ще помни
последната искрица в пепелта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмил Нешев Все права защищены
