30 июл. 2011 г., 11:38

Ще те приуча във съня ми да живееш 

  Поэзия » Любовная
1166 0 25

Петелът, алчен поглед ококорил,

на сънищата нервно дръпва шалтера.

Подгонва гневно дяволите бродници

обратно по пътеките към ада...

 

Сърдита съм. Избяга като дявол

от кътчето, в което бях те скрила.

И не успях дори да се зарадвам

на кратките минути на взаимност.

 

Не съм те канила. Ти сам дойде в съня ми.

Завесата на самотата дръпна.

Говорихме си дълго, много дълго

и пихме любовта на малки глътки...

 

И всичко беше ясно. Неизбежно.

Без пропастта на миналите грешки.

Без недомлъвки, страх и неизвестност,

без обстоятелствено преградена нежност...

 

Почти повярвах. Никой не умира,

докато може в сън да се завръща.

Уви, обаче, щом петел изкукурига,

панически сънят внезапно свършва.

 

По дяволите! Пак ще те сънувам.

Петела ще превърна във вечеря.

Щом аз не мога в теб да съществувам,

ще те приуча във съня ми да живееш...

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??