Ще те приуча във съня ми да живееш
Петелът, алчен поглед ококорил,
на сънищата нервно дръпва шалтера.
Подгонва гневно дяволите бродници
обратно по пътеките към ада...
Сърдита съм. Избяга като дявол
от кътчето, в което бях те скрила.
И не успях дори да се зарадвам
на кратките минути на взаимност.
Не съм те канила. Ти сам дойде в съня ми.
Завесата на самотата дръпна.
Говорихме си дълго, много дълго
и пихме любовта на малки глътки...
И всичко беше ясно. Неизбежно.
Без пропастта на миналите грешки.
Без недомлъвки, страх и неизвестност,
без обстоятелствено преградена нежност...
Почти повярвах. Никой не умира,
докато може в сън да се завръща.
Уви, обаче, щом петел изкукурига,
панически сънят внезапно свършва.
По дяволите! Пак ще те сънувам.
Петела ще превърна във вечеря.
Щом аз не мога в теб да съществувам,
ще те приуча във съня ми да живееш...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Василева Все права защищены
