Ще те търся
Във раните ми - сол сълзяща пари,
и болката върти нощта със ден -
да, грешен съм, но в твойта катедрала
аз вяра скътах - сякаш прероден...
Пристъпих тихо в храма на мечтите
и се изгубих в нежни светове,
и тайнството на любовта обгърна
душата ми с олтар от две ръце...
Приех те като божи дар в сърцето,
желана стигма в чувствата вклеймих,
със миро се помазах там, където
светени устни с твоя дъх открих...
В частица вечност - чудо сътвори ми! -
за него ще се моля - чак до гроб...
Ако си тръгнеш - зная... ще те търся -
възкръснала за моята любов...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
