2 мая 2016 г., 22:26

Ще ти говоря 

  Поэзия » Любовная
522 1 12

Докосваш ме

            крила на пеперуда

прегръщаш ме

            най-нежната стихия

телата ни

             в игра необуздана луда

само избликът на чувствата

              гаси я 

Ще ти говоря за любов

              утрото ще ни прегръща

Ще ти говоря за любов

               вечерта ще ни ревнува

Ще ти говоря за любов

              първото докосване ще се завръща

Ще ти говоря за любов

               трепетът душевен ще празнува

Ще ти говоря за любов

                и когато побелеем

ръцете ти ще милвам

                 от старост уморени

телата ще изстиват

                 със сърцата ще се греем

докато умират

                 от време победени

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изключително ме докоснаха всичките ви произведения! Поздравления! Как думите могат да прехвърлят в други измерения... Невероятно.
  • " ... докато умират от време победени."
  • Поздравления!!!
  • Прекрасно!
  • Изключително ми е приятно твоето докосване! Любовта в твоите стихове не умира и времето не може да я победи! Зрялата любов е стойността и функцията на всичко изживяно. Лека вечер!
  • Благодаря на всички за поздравите и оценките.Не се правя че не ме вълнуват.Желая ви хубави празници и радост в семейството!
  • Прекрасен стих! Аплодисменти!
  • Пламъкът умира, но не и онази топлинка... И съответно пламъкът може да се възроди винаги... Поздрав, Гавраил!
  • Мммм..., много силно изживяване..., - по-често мълчим...!!!
    "Ще ти говоря за любов
    утрото ще ни прегръща..."
  • Поздрав! Хареса ми.
  • Каква богата изразност... Много силно и много докосващо стихотворение!
    Поздрав, Гавраил!
  • ръцете ти ще милвам
    от старост уморени
    телата ще изстиват
    със сърцата ще се греем.... Много мило и докосващо!
Предложения
: ??:??