2.05.2016 г., 22:26

Ще ти говоря

712 1 12

Докосваш ме

            крила на пеперуда

прегръщаш ме

            най-нежната стихия

телата ни

             в игра необуздана луда

само избликът на чувствата

              гаси я 

Ще ти говоря за любов

              утрото ще ни прегръща

Ще ти говоря за любов

               вечерта ще ни ревнува

Ще ти говоря за любов

              първото докосване ще се завръща

Ще ти говоря за любов

               трепетът душевен ще празнува

Ще ти говоря за любов

                и когато побелеем

ръцете ти ще милвам

                 от старост уморени

телата ще изстиват

                 със сърцата ще се греем

докато умират

                 от време победени

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително ме докоснаха всичките ви произведения! Поздравления! Как думите могат да прехвърлят в други измерения... Невероятно.
  • " ... докато умират от време победени."
  • Поздравления!!!
  • Прекрасно!
  • Изключително ми е приятно твоето докосване! Любовта в твоите стихове не умира и времето не може да я победи! Зрялата любов е стойността и функцията на всичко изживяно. Лека вечер!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...