Що е поезия?

Реших да напиша стих,
но пред белия лист се смутих.
Що е поезия? -
попитах аз плахо....

- Аз съм поезия! - слънцето рече -
небето багря и сутрин и вечер,
поети за изгреви пишат,
а по залез влюбени в любов се вричат.

Хайде, пиши за пролет -
чуруликат птици в полет -
поети за нея все бленуват
и нощем често я сънуват...

Аз със облаците плувам
и с морските вълните палувам -
задъхан вятър дотичва
и в стиха ми се вписва.

О, вслушай се в моя зов,
ти пиши за любов -
засвири щастливо,
щурче звънливо.

И луната и дъжда, цветята;
и горите и полята;
цялата  вселена пулсира,
и за вдъхновението ми претендира...

Отчаяно  си гледам белия лист,
така и не сътворих желания стих...
Та всичко е поезия! -
прошепнах си аз.