1 сент. 2012 г., 22:10

Що ли още спиш, човече

880 1 0

Де нахалост още хвърка

днес ума ти бре, момче!

Ей, опичай си акъла –

друг да не го опече!

В този подъл свят – греховен

и преситен на лъжи,

на неправда – гнет вековен,

де си тръгнал ти, кажи?

Що в душата ти се бърка,

се бунтува и гнети?

Съвестта ли дето пърха

в бледосинкави мъгли?

Скрий глава си под коруба,

щом се облак зададе.

Ако ще да свят гладува –

само ти да си добре.

Туй да не те притеснява –

ти бъди навеки горд  -

че родина се продава

и че чезне цял народ!

Че се гаврят враговете

с родни свидни синове –

ерозират бреговете

тихо и подмолно те...

Че един народ загива,

бавно стапя се и мре.

Да тъжиш – не ти отива,

майната му – нека мре!

Дека хвърка ти акъла

днес нахалост бре, момче?

Ти човек ли си, ил' кукла

без душа и без сърце?

Дето гледа безпристрастно

властник как ще предаде

българските интереси

и крадецът как краде!

Що ли още спиш, човече?!...

31.08.2012 г. Гр. Куклен

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...