1 сент. 2012 г., 22:10

Що ли още спиш, човече

877 1 0

Де нахалост още хвърка

днес ума ти бре, момче!

Ей, опичай си акъла –

друг да не го опече!

В този подъл свят – греховен

и преситен на лъжи,

на неправда – гнет вековен,

де си тръгнал ти, кажи?

Що в душата ти се бърка,

се бунтува и гнети?

Съвестта ли дето пърха

в бледосинкави мъгли?

Скрий глава си под коруба,

щом се облак зададе.

Ако ще да свят гладува –

само ти да си добре.

Туй да не те притеснява –

ти бъди навеки горд  -

че родина се продава

и че чезне цял народ!

Че се гаврят враговете

с родни свидни синове –

ерозират бреговете

тихо и подмолно те...

Че един народ загива,

бавно стапя се и мре.

Да тъжиш – не ти отива,

майната му – нека мре!

Дека хвърка ти акъла

днес нахалост бре, момче?

Ти човек ли си, ил' кукла

без душа и без сърце?

Дето гледа безпристрастно

властник как ще предаде

българските интереси

и крадецът как краде!

Що ли още спиш, човече?!...

31.08.2012 г. Гр. Куклен

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...