Sep 1, 2012, 10:10 PM

Що ли още спиш, човече

  Poetry » Civic
884 1 0

Де нахалост още хвърка

днес ума ти бре, момче!

Ей, опичай си акъла –

друг да не го опече!

В този подъл свят – греховен

и преситен на лъжи,

на неправда – гнет вековен,

де си тръгнал ти, кажи?

Що в душата ти се бърка,

се бунтува и гнети?

Съвестта ли дето пърха

в бледосинкави мъгли?

Скрий глава си под коруба,

щом се облак зададе.

Ако ще да свят гладува –

само ти да си добре.

Туй да не те притеснява –

ти бъди навеки горд  -

че родина се продава

и че чезне цял народ!

Че се гаврят враговете

с родни свидни синове –

ерозират бреговете

тихо и подмолно те...

Че един народ загива,

бавно стапя се и мре.

Да тъжиш – не ти отива,

майната му – нека мре!

Дека хвърка ти акъла

днес нахалост бре, момче?

Ти човек ли си, ил' кукла

без душа и без сърце?

Дето гледа безпристрастно

властник как ще предаде

българските интереси

и крадецът как краде!

Що ли още спиш, човече?!...

31.08.2012 г. Гр. Куклен

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Оджаков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...