Що нещо мога! /Умирай трудно 4/
Що нещо мога!
/Умирай трудно 4/
Понякога играя го аристократка –
тази роля най си ми е сладка,
но пък е и много кратка -
нещо с маниерите съм в схватка,
Най-чудесно ставам дама –
то дансинга... па блус за двама…
но ударил той два-триста грама
се превръщам в Торанага Сама.
Бивам и за бодигард -
ако го нахока някакъв стюард
мигом ставам Котоошу
и бягайте, че става лошо.
После нещо съм като камила –
леле - как го нося, майко мила!
И накрая - като мъничка фадрома -
го изсипвам тоочно... дома.
Най-забавно е да съм линейка:
„... алоо, дай ми мъничко от кейка,
дай ми хапчето, водата…”
трясвам чуудничко вратата...
и пристигам чааак... на инфаркта по средата!
Но пък най-приляга ми да бъда дялан камък,
не че става дума за потомствен замък -
просто се побивам като камък
и от мене, огън, жупел, пламък -
да не ти се вярва, че съм камък.
Р. ПърваНова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
