Що нещо мога! /Умирай трудно 4/
Що нещо мога!
/Умирай трудно 4/
Понякога играя го аристократка –
тази роля най си ми е сладка,
но пък е и много кратка -
нещо с маниерите съм в схватка,
Най-чудесно ставам дама –
то дансинга... па блус за двама…
но ударил той два-триста грама
се превръщам в Торанага Сама.
Бивам и за бодигард -
ако го нахока някакъв стюард
мигом ставам Котоошу
и бягайте, че става лошо.
После нещо съм като камила –
леле - как го нося, майко мила!
И накрая - като мъничка фадрома -
го изсипвам тоочно... дома.
Най-забавно е да съм линейка:
„... алоо, дай ми мъничко от кейка,
дай ми хапчето, водата…”
трясвам чуудничко вратата...
и пристигам чааак... на инфаркта по средата!
Но пък най-приляга ми да бъда дялан камък,
не че става дума за потомствен замък -
просто се побивам като камък
и от мене, огън, жупел, пламък -
да не ти се вярва, че съм камък.
Р. ПърваНова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Даниел, благодаря!
-
Мисана, благодаря - хумор просто! Стефане, не мога нещо да се извися интелектуално до теб имам проблем с "13?", но "УмираХ лесно два тринайсет пъти" -
извинявай таз наслада няма да ти я отнема -
мисля, че туй ще е Твоята поема/изстрадана - направо от извора, брат./ Така, че дерзай, пиши, не се свени,
всеки тука ще те подкрепи,
нали затуй пък броди през мъгли!Поздрав! -
Ти наистина написа Умирай трудно 4, Ренета и удържа на думата си.
Всъщност всички сме претоварени от нашите политици - капричосите на Гоя и техните действия, стягащи примката около вратовете ни, и се нуждаем от глътка свеж хумор. Така че приветствам написаното!
Ако напишеш и Умирай трудно 5, мисля, че не е изключено и самият Брус Уилис да те коментира.
Специален поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
ако трябва премести я в друга стая,
не ме лишавай ти от таз омая -
да видя, че от любов умираш най-накрая!