20 февр. 2016 г., 20:23

Що си ти?

692 0 0

Ти си черното петно в моята младост,

но пък се научих да обичам черно.

Ти си чудовището, поглъщащо моята радост,

добре, че черното винаги ще е модерно.

Ти си увехналото цвете,

напомнящо за далечното лято.

Ти си мирисът след дъждовете,

ти си рушителят на всичко свято.

Ти си пустошта страховита,

която винаги се стремя да заобикалям.

Ти си виелицата ледовита,

заради която летните лъчи забравям.

Ти си огънят, който ме сгрява

ти си огънят, който гори.

Ти си дъждът, който вледенява

ти си дъждът, който тихо ръми.

Ти си жалката безмълвна утеха,

Която кънти в ушите ми след дълъг ден.

Ти си горската скрита пътека,

по която избягах, когато забрави за мен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...