Feb 20, 2016, 8:23 PM

Що си ти?

  Poetry
694 0 0

Ти си черното петно в моята младост,

но пък се научих да обичам черно.

Ти си чудовището, поглъщащо моята радост,

добре, че черното винаги ще е модерно.

Ти си увехналото цвете,

напомнящо за далечното лято.

Ти си мирисът след дъждовете,

ти си рушителят на всичко свято.

Ти си пустошта страховита,

която винаги се стремя да заобикалям.

Ти си виелицата ледовита,

заради която летните лъчи забравям.

Ти си огънят, който ме сгрява

ти си огънят, който гори.

Ти си дъждът, който вледенява

ти си дъждът, който тихо ръми.

Ти си жалката безмълвна утеха,

Която кънти в ушите ми след дълъг ден.

Ти си горската скрита пътека,

по която избягах, когато забрави за мен.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...