26 сент. 2010 г., 15:53

Щом е обич

1.3K 0 4

Музика ли е

                   моят неземен свят,

здрава скала

                   или единствена дума,

може би копнежен

                   звездоброец засмян,

който от вятър

                   откраднал е струна.

Житни снопове

                   от лятото е събрал

и фино до бяло

                   отвял на хармана,

с обич пречистил,

                   изтупал от прах

висши пориви -

                   същинска нирвана.

И задъхан

                  мирис на есен довял

в жълтопъстра

                  уханна премяна,

и тревогите ми 

                   докрай разпилял,

щом е обич,

                   край мене останала.

                  

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...