20 янв. 2019 г., 19:49

Щом рано полудееш, не боли... 

  Поэзия » Другая
622 18 21

Приятели забравих. И познати.
И минали любови кихат. В прах.
И нямам календар. Не помня дати.
Все за последно любих. И живях.

 

През тежките минути минах с песен,
не помня колко. И дали, или.
Разцъфва в пролет късната ми есен.
Щом рано полудееш, не боли...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дани, Heartfelt, благодаря ви!
  • Супер!!!
  • Поздрави, Наде! Толкова е хубаво, много.......!Взимам си го
  • Кети, Мъдрост моя, благодаря ви! От сърце!
  • Портрет на недоволното изтрито...
    (реакция защитна антистресова)
    И кьорав спомен няма от изпитото.
    Куцука си петата Ахилесова
    след като всичко лошо е изритала...
  • Една голяма прегръдка от мен!!
  • Паладела я давным-давно, но проста не съм! Благодаря, сенсей!
  • Да падладейш проста...
    Хубаво...
  • Днес е международният ден на прегръдката приятели. Прегръщам ви!
  • Бисер до бисер и накрая пак бисер! Е , така ще те запомня теб! Безкрайна мъдрост в откровението!
  • Ами не боли, даже е приятна, ранна е щастливата лудост, за другата май прибират 😂.
    Поздравления, Наде! Трудно е да коментирам стиховете ти, защото почти винаги се намирам в тях. ❤
  • И всекиму по своему щастлив е...
  • ...
    И лудостта си има своя чар...
  • "… първата на изток тръгна, втората на запад свърна,
    третата, не знам защо, кукувичето гнездо
    си избра едничка тя и над него прелетя…"
    Детска песничка

    Поздрав от една шантавелка, на която страшно и допадна стихът ти, Наде!
  • Красе! В една стая сме, Марийче! Аз нямам нищо общо с това, Гараил! Разни поети, писатели, музиканти, певци...Лия! Прегръщам те!
  • " Щом рано полудееш, не боли..."
    И дали? Как сърцето ще трепти,
    ако луда жилка не таи в душата?
    Как ще сме и чувствени,
    и диви?
    Как, отново ще се изправяме,
    с ожулените колене
    и светът ще бъде
    палава дъска на чувствата...
    Да живее пролетта!
    И във късна есен да пристъпи,
    нека цъфнат закъснели цветове,
    и дори снегът да ги поръси,
    ще горят мечтите с часове...
    Благодаря, Наде!
  • Надя как го направи?Не искам и мен да ме боли.
  • Да живеят лудите! Ти не си ли съседката ми по стая?
  • Да, последен пристан, където тя се чувства у дома си...да, всичко й е позволено ..така ме докосна! стихът ти "не боли", а гали..Благодаря!
  • Пристан? Да. На лудите всичко им е позволено. Аз ти благодаря, Красе!
  • Поздравления Наде! Стих за милиони и все пак...не боли, а звучи като пристан за душата. Благодаря!
Предложения
: ??:??