ЩОМ С ТЕБ ГО НЯМАМЕ
Мълчим...Не говорим вече нищо,
месеци без еуфория.
Дали за туй, че беше всичко
любовта, днеска е история.
Събрахме бурята в сърцата си,
след слънчевото затъмнение
и пазим в тайна с теб делата си,
без капчица поне съмнение.
Друг очите искат да съзират
в часа на утрините сиви,
а мойте с твойте се презират,
казвайки пак добър ден фалшиви.
Хм...доброто вече си отиде,
изтече последната прашинка
и нищо не можа да скрие,
че няма страст и четвъртинка.
Подаваме ръцете за последно,
свършим ли веднага ще избягаме.
Пожелахме щастие на другите,
щом ние с теб сега го нямаме.
месеци без еуфория.
Дали за туй, че беше всичко
любовта, днеска е история.
Събрахме бурята в сърцата си,
след слънчевото затъмнение
и пазим в тайна с теб делата си,
без капчица поне съмнение.
Друг очите искат да съзират
в часа на утрините сиви,
а мойте с твойте се презират,
казвайки пак добър ден фалшиви.
Хм...доброто вече си отиде,
изтече последната прашинка
и нищо не можа да скрие,
че няма страст и четвъртинка.
Подаваме ръцете за последно,
свършим ли веднага ще избягаме.
Пожелахме щастие на другите,
щом ние с теб сега го нямаме.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
