28 nov 2006, 11:23

ЩОМ С ТЕБ ГО НЯМАМЕ 

  Poesía
660 0 6
Мълчим...Не говорим вече нищо,
месеци без еуфория.
Дали за туй, че беше всичко
любовта, днеска е история.

Събрахме бурята в сърцата си,
след слънчевото затъмнение
и пазим в тайна с теб делата си,
без капчица поне съмнение.

Друг очите искат да съзират
в часа на утрините сиви,
а мойте с твойте се презират,
казвайки пак добър ден фалшиви.

Хм...доброто вече си отиде,
изтече последната прашинка
и нищо не можа да скрие,
че няма страст и четвъртинка.

Подаваме ръцете за последно,
свършим ли веднага ще избягаме.
Пожелахме щастие на другите,
щом ние с теб сега го нямаме.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??