Щом си до мен
Губя ума си, щом си до мен,
губя го... всичко забравям,
в очите-морета, потънал пленен,
морякът-удавник оставам.
Губя се, губя... забравил и ден,
без думи съм, дявол ги вземе,
очите ти щом заплуват във мен,
изчезва пространство и време.
Сърцето забива, препуска, търчи,
ръцете не спират да милват,
щом ти се усмихваш, в мен припкат лъчи,
делници, морни, се килват.
И там, под чардака, край стария бряст,
жадна целувка прелива,
а твоите устни разказват без глас
приказка, в здрача, щастлива.
Ех, пак се изгубвам в милувчена шир,
в мечтите отлитам със тебе,
и сякаш отгатвам, в захлас, най-подир,
че ти днес си моето време!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Трифонов Все права защищены
