2 мар. 2019 г., 19:51
Вратата хлопва!
От туй,
което за съдба си мислил,
на живота вихъра,
извлича те на вън
Подскачаш, удряш се,
и спираш в първия
отсечен и полегнал пън
срещнал с острите си ръбовете,
очуканата ти въздишка
на отминалия сън!
Всичко като миг премина ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация