2 mar 2019, 19:51

Щом врата хлопне

  Poesía
573 0 0

Вратата хлопва!  
От туй,
което за съдба си мислил, 
на живота вихъра,
извлича те на вън 

Подскачаш, удряш се, 
и спираш в първия 
отсечен и полегнал пън 
срещнал с острите си ръбовете, 
очуканата ти въздишка
на отминалия сън! 

Всичко като миг премина 
като мълния живота прелетя, 
жегата дето те застигна,
всичко претвори 
в изсъхнали цветя!

Той живота сух е,
кратък, 
хрупкав,
вятър, лесно го върти, 
за надеждите повехнали 
за не сбъднати мечти, 
вече времето нарежда 
вместо трелите любовни 
тъпаните на вбесените души!

Любовта в омраза се израства, 
светлината се обръща в мрак, 
и онази общата надежда 
става личен не достигнат праг!

Щом вратата на живота хлопне, 
на живота вихъра, 
изхвърля те на вън
там търкулнат до изсъхналия 
наръч на цветята от мечтата
ти усещаш болка 
от несбъднатия сън!

Максим Велков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...