2 mar 2019, 19:51

Щом врата хлопне 

  Poesía
280 0 0

Вратата хлопва!  
От туй,
което за съдба си мислил, 
на живота вихъра,
извлича те на вън 

Подскачаш, удряш се, 
и спираш в първия 
отсечен и полегнал пън 
срещнал с острите си ръбовете, 
очуканата ти въздишка
на отминалия сън! 

Всичко като миг премина 
като мълния живота прелетя, 
жегата дето те застигна,
всичко претвори 
в изсъхнали цветя!

Той живота сух е,
кратък, 
хрупкав,
вятър, лесно го върти, 
за надеждите повехнали 
за не сбъднати мечти, 
вече времето нарежда 
вместо трелите любовни 
тъпаните на вбесените души!

Любовта в омраза се израства, 
светлината се обръща в мрак, 
и онази общата надежда 
става личен не достигнат праг!

Щом вратата на живота хлопне, 
на живота вихъра, 
изхвърля те на вън
там търкулнат до изсъхналия 
наръч на цветята от мечтата
ти усещаш болка 
от несбъднатия сън!

Максим Велков

© Максим Велков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??