bybole4kata85 (Мария Димитрова)
10

21 нояб. 2009 г., 14:42

Щурче

Поэзия » Любовная

779 0 2

Тиха вечер, звезди, луна.

Аз съм пак в стаята сама.

И чувам в мрака шепота на нежен глас

"Само теб обичам аз".

Изпълнена с надежда се заслушах пак

да чуя отново този глас,

но само пронизващата тишина

ми напомняше, че съм сама.

Отново чувам аз гласче,

нашепващо "желая те".

Одеалото отмятам с треперещи ръце...

но, уви... това било щурче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬