21.11.2009 г., 14:42

Щурче

Поезия » Любовна

773 0 2

Тиха вечер, звезди, луна.

Аз съм пак в стаята сама.

И чувам в мрака шепота на нежен глас

"Само теб обичам аз".

Изпълнена с надежда се заслушах пак

да чуя отново този глас,

но само пронизващата тишина

ми напомняше, че съм сама.

Отново чувам аз гласче,

нашепващо "желая те".

Одеалото отмятам с треперещи ръце...

но, уви... това било щурче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

DragoPi4a (Драгомир Костадинов)

Браво много нежно и красиво.

2009-11-22T01:43:27+02:00
Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

Нежно е.
Прекрасно стихче!

2009-11-21T19:34:26+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0