Тиха вечер, звезди, луна.
Аз съм пак в стаята сама.
И чувам в мрака шепота на нежен глас
"Само теб обичам аз".
Изпълнена с надежда се заслушах пак
да чуя отново този глас,
но само пронизващата тишина
ми напомняше, че съм сама.
Отново чувам аз гласче,
нашепващо "желая те".
Одеалото отмятам с треперещи ръце...
но, уви... това било щурче...
© Мария Димитрова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
