Тиха вечер, звезди, луна.
Аз съм пак в стаята сама.
И чувам в мрака шепота на нежен глас
"Само теб обичам аз".
Изпълнена с надежда се заслушах пак
да чуя отново този глас,
но само пронизващата тишина
ми напомняше, че съм сама.
Отново чувам аз гласче,
нашепващо "желая те".
Одеалото отмятам с треперещи ръце...
но, уви... това било щурче...
© Мария Димитрова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
