8 апр. 2020 г., 07:13

Щъркова съдба 

  Поэзия
728 6 13
Ухае на пролет, снежинки прелитат,
ята подранили в простора кръжат.
И старият щърк за любимата пита,
гнездото си стегна, зимувал дома.
Очаква я тръпен в нощѝ мразовити,
будува и страда с ранено крило,
без ропот изпи сивотата на дните —
от призрачен кораб самотно витло.
С последното ято надеждата стихна,
очи се изгледаха из далнина,
безмълвно в пространството вятър утихна
пред щъркова жалба по свидна жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Все права защищены

Предложения
: ??:??