svetlitschka (Светличка) svetlitschka (Светличка)
61 594
Apr 8, 2020, 7:13 AM

Щъркова съдба

  Poetry
830 6 13

 

Ухае на пролет, снежинки прелитат,

ята подранили в простора кръжат.

И старият щърк за любимата пита,

гнездото си стегна, зимувал дома.

 

Очаква я тръпен в нощѝ мразовити,

будува и страда с ранено крило,

без ропот изпи сивотата на дните —

от призрачен кораб самотно витло.

 

С последното ято надеждата стихна, 

очи се изгледаха из далнина,

безмълвно в пространството вятър утихна

пред щъркова жалба по свидна жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0