Щъркова съдба
Ухае на пролет, снежинки прелитат,
ята подранили в простора кръжат.
И старият щърк за любимата пита,
гнездото си стегна, зимувал дома.
Очаква я тръпен в нощѝ мразовити,
будува и страда с ранено крило,
без ропот изпи сивотата на дните —
от призрачен кораб самотно витло.
С последното ято надеждата стихна,
очи се изгледаха из далнина,
безмълвно в пространството вятър утихна
пред щъркова жалба по свидна жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
