svetlitschka (СК)
528 4716
8.04.2020 г., 7:13 ч.

Щъркова съдба 

  Поезия
592 6 13

 

Ухае на пролет, снежинки прелитат,

ята подранили в простора кръжат.

И старият щърк за любимата пита,

гнездото си стегна, зимувал дома.

 

Очаква я тръпен в нощѝ мразовити,

будува и страда с ранено крило,

без ропот изпи сивотата на дните —

от призрачен кораб самотно витло.

 

С последното ято надеждата стихна, 

очи се изгледаха из далнина,

безмълвно в пространството вятър утихна

пред щъркова жалба по свидна жена.

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наде...мъката ще затихне, понякога се случват чудеса...
  • Светулчице...
  • Благодаря, Ангелче, такова е времето, разделно.
  • Благодаря, Роси! Харесвам позитивните ти коментари.
  • Ах, че красиво! Ще дочака!
  • А може би наесен някой ще намери сили да отлитне и дано намери своята половинка. Радвам се от сърце , че сте тук.
  • Прекрасно е...
  • Тъжно, но изразително и въздействащо. Много ми хареса.
  • Благодаря ви за присъствието, пожелавам ви спокойна пролет!🌳
  • Силно.
  • И при птиците е като при човеците, и те са божии създания. Понякога ми се струват дори по-човечни от нас. Не ламтят за всичко, само за топлинка в сърцата. Благодаря ви, че споделяте впечатленията и чувствата си.
  • И при птиците е както при хората! Липсата на другар, навява тъга в душата на страдащия, особено на фона на пролетта, която приканва за радост, за живот! Светулке, ти имаш много чувствителна душа, която често приема чуждата болка, като своя. Стихът ти докосва и навежда на размисли.
    ***
    Днес е слънчев ден. Пролетта е обсипала вишните с цвят. Ранобудни лалета разтворят главици и поздравяват слънцето. Една усмивка към пролетта, макар и в самота, приканват човека да продължи напред.
    ***
    Поздравления за този стих, Светулке!
  • Не съм виждала щъркели от години...стана ми мъчно за това щъркелче...
Предложения
: ??:??