Стоманата под краката ми

усилваше ефекта от студа,

а самолетеният шум

раздра мисълта за това.

Вече

единственото, което се чуваше,

единственото, което се усещаше,

единственото, което вкусвах,

беше дъждът.

Размазващ грозния грим

на 'гражданите' в града.

А аз се смеех на това.

Убивайки.

Спасявайки.

Пречиствайки.

Разваляйки.

Докосвайки.

Улавяйки.

За мен не беше рутина.

Произведение на изкуството

от Най-великия

Миг на прозрение.

Виждайки истински

лица.

Само моето се губеше

в близката далечина.

Хилядите маски в

хилядите капки.

Хилядите

мисли, думи - неизказани

слова,

бяха сега само една

локва... вода

С вода кръщаваш

скъпото дете

и с вода измиваш

кървави ръце.

...

Дали изобщо има

нещо по-...

-Какво?!

Треперещите ми крака

спряха мисълта!