Шутът
Каква съдба, какъв статут? -
да съм придворен, весел шут
и прямо в царските палати
да казвам истини без страх
и всички - бедни и богати
да се присвиват в шумен смях:
Богатите самодоволно,
а бедните така неволно...
Господарите пируват,
примирените робуват.
Всред китарния ми звън
песен весела се лее.
Смешен е ликът отвън,
но душата как линее:
Истината неразбрана
в мене е дълбока рана.
2000 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
