8 апр. 2014 г., 20:42

Сигла

1.3K 3 19
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!

Зеленината има своя път
от спиците

до пълната развивка
на нещата.

Премного всяка истина
се окислява,

за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното

 ... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Музика...
  • "Но има нещо,
    във което се съмняваме.
    Защото в раковината на този свят
    извивките са главното
    ... и като грамофонната игла
    по тях се движи мисълта ни!"

    Винаги има съмнения, размисли, страсти!
    Затова сме тук, за да търсим, бродим и откриваме
    неща, непонятни нам и будещи ни в тъмното!

    Поздрави, Мисана!
  • И аз ти благодаря, Елена! Трогнат съм от посещението ти и от хубавите думи.

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана
  • Умираме безкрайно ! Хареса ми, благодаря ти !
  • Благодаря ти, Алина! Трогнаха ме толкова хубавите ти думи. Всъщност стихотворението е писано през далечната 1984г. Но тогава то не можа да "пробие" в периодичния печат и така си остана неиздадено. Радвам се, че времената, макар от някаква гледна точка да станаха по-тежки за голяма част от българските граждани, поне за творчеството са златни. Всеки може сега, без цензура, да публикува произведенията си и само времето ще отсъжда, кое е качествено и кое не!

    С най-искрен поздрав: Младен Мисана


    Мерси Ивон! Трогнат съм думите ти.

    Пожелавам ти нови творчески успехи!: Мисана

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...