Сигла
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път
от спиците
до пълната развивка
на нещата.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
