8.04.2014 г., 20:42

Сигла

1.3K 3 19
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!

Зеленината има своя път
от спиците

до пълната развивка
на нещата.

Премного всяка истина
се окислява,

за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното

 ... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Музика...
  • "Но има нещо,
    във което се съмняваме.
    Защото в раковината на този свят
    извивките са главното
    ... и като грамофонната игла
    по тях се движи мисълта ни!"

    Винаги има съмнения, размисли, страсти!
    Затова сме тук, за да търсим, бродим и откриваме
    неща, непонятни нам и будещи ни в тъмното!

    Поздрави, Мисана!
  • И аз ти благодаря, Елена! Трогнат съм от посещението ти и от хубавите думи.

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана
  • Умираме безкрайно ! Хареса ми, благодаря ти !
  • Благодаря ти, Алина! Трогнаха ме толкова хубавите ти думи. Всъщност стихотворението е писано през далечната 1984г. Но тогава то не можа да "пробие" в периодичния печат и така си остана неиздадено. Радвам се, че времената, макар от някаква гледна точка да станаха по-тежки за голяма част от българските граждани, поне за творчеството са златни. Всеки може сега, без цензура, да публикува произведенията си и само времето ще отсъжда, кое е качествено и кое не!

    С най-искрен поздрав: Младен Мисана


    Мерси Ивон! Трогнат съм думите ти.

    Пожелавам ти нови творчески успехи!: Мисана

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...