8.04.2014 г., 20:42 ч.
Сигла
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път
от спиците
до пълната развивка
на нещата.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!
Зеленината има своя път
от спиците
до пълната развивка
на нещата.
Премного всяка истина
се окислява,
за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Музика...
-
"Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!"
Винаги има съмнения, размисли, страсти!
Затова сме тук, за да търсим, бродим и откриваме
неща, непонятни нам и будещи ни в тъмното!
Поздрави, Мисана! -
И аз ти благодаря, Елена! Трогнат съм от посещението ти и от хубавите думи.
С най-сърдечен поздрав!: Мисана -
Умираме безкрайно ! Хареса ми, благодаря ти !
-
Благодаря ти, Алина! Трогнаха ме толкова хубавите ти думи. Всъщност стихотворението е писано през далечната 1984г. Но тогава то не можа да "пробие" в периодичния печат и така си остана неиздадено. Радвам се, че времената, макар от някаква гледна точка да станаха по-тежки за голяма част от българските граждани, поне за творчеството са златни. Всеки може сега, без цензура, да публикува произведенията си и само времето ще отсъжда, кое е качествено и кое не!
С най-искрен поздрав: Младен Мисана
Мерси Ивон! Трогнат съм думите ти.
Пожелавам ти нови творчески успехи!: Мисана -
Но има нещо,
във което се съмняваме.Споделям философските ти възгледи! -
„Премного всяка истина се окислява, за да остави кислород.“
Стихото е чудесен фрагмент от мелодията на мисълта ти!
Поздрав! -
Изказвам ви голямата си благодарност за моралната подкрепа. Думите ви стоплят сърцето ми и ме карат да ставам все по-взискателен към своето писане. Дълбоко съм ви признателен:
Санвали, Светла, Ивелина, Анна, Красимир, Чо, Никола!
Бог да ви пази и вдъхновява!
Искрено Ваш: Мисана -
"Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!"
Да, намираме какво да ни води...
"Защото в раковината на този свят
извивките са главното
... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!"
Чрез мисълта стигаме, но само до някъде...
Поздрав, Младен! Хубав, замислящ стих! -
Поздравления и от мен!
-
Невероятна философия!
"Един случаен лъч понякога присъства и след залеза"...обичам ги тези моменти..и онази "пълна развивка на нещата"...оставам замислена, а това е добре. Поздрав! -
Висока поезия, философия и дълбока чувствителност - тази сплав прави стиховете ти неподражаеми!
Поздравления! -
И тук си зареден с философско чувство, Мисана!
Стихото ти буди размисъл и е удоволствие да се чете!
"Но има нещо,
в което се съмняваме."
Точно казано,защото ние цял живот се съмняваме и защото "в раковината
на този свят извивките са главното."
Оценявам го по достойнство!Желая ти хубав ден и нови вдъхновения!!! -
Благодаря ти, Сеси! Какво повече може да желае един автор от това да остави някаква следа в съзнанието на някой, който е прочел творбата му. Трогнат съм.
Желая ти здраве и нови ценни поетични инвенции!: Мисана
Мерси, Райна! Цитираният от теб поетичен текст /вероятно откъс/ ме впечатли. Една поанта /чисто психологически особено ценна за мен/ там проблясва като диамант сред сапфири:
"Безсилна ляга кожата на пясъка под вечното скиталчество на дните, попила органичен тайнопис-
най-сигурният знак,че ще се върнем."
Високата оценка, която даваш на скромния ми текст, ме трогва.
Винаги съм радостен, ако съм успял да докосна душата на поет от твоя ранг.
До нови срещи в любимото ни поле на поезията, единственият дом, който никога не омръзва /поне на мен/! -
Стих, който остава в съзнанието!
-
Бллагодаря, Елица, за този толкова интересен коментар! Ти ме радваш винаги с посещенията си, защото от една страна си отличен поет, а от друга и истински ценител на поезията. Затова казаното от теб притежава висока обективна стойност, а аз ценя особено много това.
Сърдечен поздрав за теб!: Мисана
Благодаря ви Миглена и Веселка за хубавите думи. Трогнахте ме!
Желая ви нови приливи на вдъхновение, за да напишете нови хубави стихотворения!: Мисана -
Наистина много замислящо , интересно и силно! Поздрави и от мен!
-
Колкото и да опознаваме реалността край нас, винаги остават тайни, които будят съмения и ни подтикват да наблюдаваме, анализираме и откриваме нови истини.
Защото
"в раковината на този свят
извивките са главното".
Богат на сентенции текст за вечно будната и търсеща човешка мисъл.
Поздрави, Мисана -
умираме безкрайно...
Будиш размисли.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
