Apr 8, 2014, 8:42 PM

Сигла

1.3K 3 19
Веднъж се раждаме -
умираме безкрайно...
- Ръждиво клонче,
влагата остава!

Зеленината има своя път
от спиците

до пълната развивка
на нещата.

Премного всяка истина
се окислява,

за да остави кислород.
Един случаен лъч
понякога присъства
и след залеза...!
Но има нещо,
във което се съмняваме.
Защото в раковината на този свят
извивките са главното

 ... и като грамофонната игла
по тях се движи мисълта ни!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Музика...
  • "Но има нещо,
    във което се съмняваме.
    Защото в раковината на този свят
    извивките са главното
    ... и като грамофонната игла
    по тях се движи мисълта ни!"

    Винаги има съмнения, размисли, страсти!
    Затова сме тук, за да търсим, бродим и откриваме
    неща, непонятни нам и будещи ни в тъмното!

    Поздрави, Мисана!
  • И аз ти благодаря, Елена! Трогнат съм от посещението ти и от хубавите думи.

    С най-сърдечен поздрав!: Мисана
  • Умираме безкрайно ! Хареса ми, благодаря ти !
  • Благодаря ти, Алина! Трогнаха ме толкова хубавите ти думи. Всъщност стихотворението е писано през далечната 1984г. Но тогава то не можа да "пробие" в периодичния печат и така си остана неиздадено. Радвам се, че времената, макар от някаква гледна точка да станаха по-тежки за голяма част от българските граждани, поне за творчеството са златни. Всеки може сега, без цензура, да публикува произведенията си и само времето ще отсъжда, кое е качествено и кое не!

    С най-искрен поздрав: Младен Мисана


    Мерси Ивон! Трогнат съм думите ти.

    Пожелавам ти нови творчески успехи!: Мисана

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...