Силата на любовта

Стоях загледана във красотата –

цветът бе розов, прелестен и див!

Край него ти отмина, не погледна,

но розовият цвят остана жив.

Поисках и откъснах, без да мисля,

цвета със най-изящните листа.

Ухаеше, аз исках да открия

вълшебната му цветна простота.

Докосвах нежно малките листенца

и с устни пиех техния нектар,

и сякаш образът ти с тях се слива,

чертите ти за мене бяха дар.

И зная, че завинаги  сърцето

приема образа желан – мечта,

и всичко, сътворено под небето,

ми носи силата на любовта!

             Мария Мустакерска