29 мар. 2007 г., 22:10

Силна 

  Поэзия
741 0 2


                   Силна

Не бива да ме търсиш във реката
като частици злато в шепа ситен пясък.
Душата ми лети във синевата,
разперила криле със птичи крясък.

Не ще ме видиш в шепа пухкав сняг,
не ме търси в снежинките нетрайни.
Душата ми - животно диво в бяг,
препуска из полетата безкрайни.

На приказен живот от мен създаден,
от мънички ръце изваян, оцветен,
от мъничко сърце превърнат във реален,
от страст в душа огромна вдъхновен.

Не гледай в слънцето, за да ме видиш,
не се побирам в шепа светлина.
Ще изгориш очите си красиви
и може да ме мразиш след това.

Но ако в шепата ти можех да се свия
не би ме искал в своята ръка.
Привидно слаба, имам скрита сила
от нищо вечността да сътворя.

© Елена Леонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??