18 мар. 2015 г., 21:12

Силна съм!

414 0 5

Силна съм!

Бях в бурите неведнъж,

броих словестни куршуми

и оцелях...

Коленичих само пред мама!

Бродих сама,

като вълк - превързвах

безмълвно душевните рани,

свиха ми толкоз мечти,

но успях!

Вбесих ги!

Полях земята с надежда.

Влюбих се!

Между нас изтъках

нежна постеля,

стеле се - зиме и лете!

Стрелят -

думите бягат назад,

удрят виновните!

Не пестят злоба и грях -

спрях ги с надежда!

Силна съм -

раздадох се - без остатък,

не съжалих -

щастието дочаках!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Трудният път към щастието...
    Толкова убедително описан!
  • Блажен е онзи, който съумее да запази търпение и да не се саморазруши, дочаквайки щастието. Радвам се за теб, Василка, че си постигнала това,
    а също, че си предала със силни думи пътя към това щастие!

    Поздрав!
  • Бъди такава!Харесах и оценявам!Поздрави от мен,Василка,и хубав
    вдъхновен ден!
  • Войната на чистите сърца никога няма да свърши!Но от тази битка човек излиза по човек и по истински!Много ми хареса поздрави!!!
  • Много драматично е предадено съдържанието Сякаш пред мен е сцената и на нея задъхана, преминавайки от едно действие в друго...Много силно
    и много ми допадна. Браво, Васе!
    Поздравление и лека нощ!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...