30 окт. 2008 г., 09:01

Силно

826 0 8
Да погаля твоята коса,
засияла като светло утро.
Да те посипя със роса.
А тихи гласове нечути
да ми казват да мълча.
Ръце да вдигна да те взема,
очите ласкаво да заблестят.
Да спре това досадно време.

Живец, любов да донеса,
дори и втора употреба.
И да извикам пред света
колко силно искам тебе.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • силен копнеж,поздрави!
  • Наистина силно! Браво! Прекрасен стих
  • Красота!
  • Харесах!
  • "И да извикам пред света
    колко силно искам тебе"
    наистина е силно стихотворението ти, Вальо както и чувствата в него

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...