30 окт. 2008 г., 09:01

Силно

825 0 8
Да погаля твоята коса,
засияла като светло утро.
Да те посипя със роса.
А тихи гласове нечути
да ми казват да мълча.
Ръце да вдигна да те взема,
очите ласкаво да заблестят.
Да спре това досадно време.

Живец, любов да донеса,
дори и втора употреба.
И да извикам пред света
колко силно искам тебе.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • силен копнеж,поздрави!
  • Наистина силно! Браво! Прекрасен стих
  • Красота!
  • Харесах!
  • "И да извикам пред света
    колко силно искам тебе"
    наистина е силно стихотворението ти, Вальо както и чувствата в него

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....