Oct 30, 2008, 9:01 AM

Силно

  Poetry
823 0 8
Да погаля твоята коса,
засияла като светло утро.
Да те посипя със роса.
А тихи гласове нечути
да ми казват да мълча.
Ръце да вдигна да те взема,
очите ласкаво да заблестят.
Да спре това досадно време.

Живец, любов да донеса,
дори и втора употреба.
И да извикам пред света
колко силно искам тебе.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • силен копнеж,поздрави!
  • Наистина силно! Браво! Прекрасен стих
  • Красота!
  • Харесах!
  • "И да извикам пред света
    колко силно искам тебе"
    наистина е силно стихотворението ти, Вальо както и чувствата в него

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...