Симулация
Симулация
„Кой си ти на моя път застанал...” Ел. Багряна
Твоят дух не обича стени и загубил е ключа.
Идеш по коприва и тръне, в доба несносна,
онемял е черният бъз, а сова настойчиво хлопа –
ето, съдбата говори, впила очите си в госта.
Спираш при мен и обръщаш моя роман а ла Маркес
- стогодишен затвор! - в катун многохоров.
Дух шестокрил, Пан ли, богу недраг... или промисъл:
кой ми говори и защо онемявам без воля?
Гали гласа ти – и силен, и мек до фалцет,
виждам в очите жребци разиграни, коварни.
Ти си конникът нощен на черен аждер,
не очаквам, че с мен ще останеш до пладне.
Аз живея в квадрат с мефистофелски кръг –
в него всеки ъгъл е с име, будилник и дневник.
Ти си тук от незнайно къде: свободен да тръгнеш,
ефирен другар и с луните измамни годежник.
Пак се разделяме. В орбита обич не свързва
две устремени комети. Вее космически хлад -
чужденец си от Марс, а аз съм в кръга на Сатурн
всеки нов понеделник до всяка стара неделя.
© Златина Георгиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
да, права си, Бети, и всички вие, приятели. Ще се окастря...ще опитам точния и шлифован изказ...много се разливам...Благодарна съм ви за всичко!
-
Меко е, а натежава... но не като изказ, а като чувство.
Харесах! -
цъкнах ти на профила
не ми се върза Девата със Сатурн
а и всъщност много се
както и да е
малко ми натежа като текст
прекалено детайлно и сбито
което е и плюс
въпрос на възприятия -
Много е хубаво!Харесах!
Поздрави от мен! -
Прекрасно!
-
Браво!
-
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
-
Само ти умееш да пишеш така - завладяващо, красноречиво, изстрадано...
Злати, блестяща поезия! -
Впечатляващо разминаване на планети. Хареса ми тази космогония на чувствата! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Точно в това ти е уникалното!
А каквото има да става, то ще си дойде само...
Недей да кастриш нищо!