Липата на площада е сама.
Любовни тайни в пазвата си, крие
от Дунава и хорската мълва.
И пак с мълчание ще се завие. 

Тя пак ще се окъпе в аромат
и тихо на вълшебство ще ухае.
Казват, че е символ в този град...
Какво ли всъщност символът мечтае? 

Мечтае за безоблачно небе
и влюбени да среща в свойте сенки.
Липата е в мечтите си дете,
но с много точни, истински преценки 

за всички преминаващи. Дори
и лоши мълчаливо приютява...
През май ще заухае на липи
които само нежност известяват. 

В Силистра на площада, тя стои
и всеки я познава и почита.
Липата знае тайни, но мълчи.
Едно дърво - човешкото зачита.