Туптиш,
вървиш,
изпепелени сърца.
Среща,
нов - живот,
и ето
слънчева
пътека,
дървета,
поля,
цветя,
звезди-луна-небесвод.
Път огрян,
светъл,
но и труден,
вечен.
От тук,
до там,
пълзиш,
вървиш,
устремен
напред,
даваш - хора,
взимаш
светлина,
огряваш - света.
И блести,
блести,
нежна - синева
в твоята душа.
94 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сириус Надежда Все права защищены
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
